ict-welfare / икт-благополучие

THE HEALTH, HAPPINESS, AND FORTUNES OF A PERSON OR GROUP... ARE YOU SURE?

ICT- RealITy / ИКТ Реалност

КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД БЛАГОПОЛУЧИЕ (ВСЕ ОЩЕ...)

Под благополучие в общия смисъл се разбира степен/ниво на живот на даден човек или група от хора. Често го отъждествяват с благоденствието или с качеството на живот. От 2010-2012 благополучието вече се възприема и като нова икономическа парадигма (вж. 65-та сесия на Генералната асамблея на ООН, 19 юли 2012 г.). В широк смисъл благополучието е многофакторен конструкт – взаимовръзка между културни, психологически, физически, икономически и духовни фактори. От своя страна, в частните науки, се разглеждат съответно няколко разновидности: физическо благополучие, психологическо благополучие, икономическо благополучие, социално благополучие и пр.

• На английски език се срещат три термина: well-being, welfare и prosperity.
• При термина wellness значенията са удоволствие, удовлетворение, като те се свързват със задоволяване нужните на тялото и/или на ума, както и добро здраве или късмет, като синоними се посочват comfort, happiness, prosperity, welfare, advantage, benefit, ease, good.
• В онлайн версията на Merriam-Webster  записано, че well-being е съществително име и се отнася до означаване на състояние на щастие, здраве и просперитет.
• Терминът welfare в онлайн речника Cambridge Dictionary е представен в по-тясно и специализирано значение и се свързва с финансови параметри, пари, благосъстояние на компании, по-малко безработица в държавата и други.
• Терминът prosperity реферира най-често към финансови придобивки, икономическо развитие на държавата или компанията и към персонален успех и кариерно развитие.
• На руски език под благополучие се разбира: (1) Спокоен и обезпечен живот, успехи и преуспяване; (2) Нормално, без каквито и да било нежелани явления живот, като се посочват материално благополучие в личен план, а в икономиката – пълно благополучие. В същия онлайн речник като синоними на благополучие се извеждат благоденствие, преуспяване, процъфтяване. В друг онлайн речник като синоними се изброяват над десет думи, сред които благоденствие, благосъстояние, щастие, късмет, шанс, процъфтяване (икономическо), доволство, състоятелност, сладък живот, преуспяване, обезпеченост, богатство и други.

ict-welf@re

   ЗА ПРОЕКТА

   Софийски университет „Св. Климент Охридски“ - Фонд „Научни изследвания“ (Договор № 80-10-89/20.04.2017)

   „МЕТОДИКА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННО ЗАВИСИМОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ"

Актуалността на темата е безспорна предвид зависимостта на обществото от информацията (достоверна, недостоверна) и масовата употреба на информационни технологии с различна цел: развитие на индивида, развитие на група от хора, развитие на бизнес,  информираност/информиране на публики, реклама, маркетинг, дезинформиране на публики, контрол, др. 

Във връзка с горното са налице поредица от митове и опровергаващи ги факти. Например масово се тиражира, че днес, в света на ИКТ, човекът контролира своята активност като потребител в Интернет. Истината е, че с разпространяването на т. нар. нови технологии редица процеси вече са пряко зависими от ИКТ – появиха се нови професии, някои промениха естеството си, а други изчезнаха. Поредната технологична вълна наложи нови източници на информация и на знания, на средства за комуникация, на инструменти за изпълнение на различни задачи. Тези изменения обхващат както търсенето и намирането на работа, така и престижа на професиите, приятелските кръгове, условията на живот. Съвременните технологии породиха нови възможности, но и нови разделения (например дигитално неравенство). И ако до скоро имаше основание да се твърди, че човекът избира инструмента, днес все по-често инструмента избира човека. Създателят се оказа зависим от творението си. Подобна е ситуацията и относно твърденията, че Интернет е свободен и практически нерегулиран, а информацията в него се разпространява неограничено и всеки може да сподели онова, което иска, както иска. Истината е, че в света на мрежите се прилагат технологии, които контролират на различни нива „свободните“ потребители. В тази посока е примерът с Deep Packet Inspection – технология, позволяваща предварително прочитане на електронната кореспонденция на хората, преди те да я получат. Същото става известно през първата половина на декември 2012 г., когато е проведена конференция на Международния съюз по далекосъобщения (ITU). В тази връзка вж. :

• Y.2771: Framework for deep packet inspection. ITU. [https://www.itu.int/rec/T-REC-Y.2771-201407-I; 28.06.2016];
• H.248.86: Gateway control protocol: ITU-T H.248 support for deep packet inspection. ITU. [https://www.itu.int/rec/T-REC-H.248.86/en; 28.06.2016] и др.

В рамките на проекта се изхожда от интерпретацията на термина „благополучие“ във философската наука, а именно като отнасящ се до проявления на индивида в реалния живот, които са базирани на желания, цели, нужди и множество други променливи, но в измеренията на информационното общество. При тези първоначално зададени ограничения се проверява доколко е вярно, че благополучието е пряко свързано с адаптацията на индивида към заобикалящата го среда и в пряка зависимост от възможностите му да удовлетвори своите стремежи и потребности.

Ключов въпрос, на който се търси отговор, е каква е връзката между благополучието и перспективата на индивида в среда, силно зависима от технологиите и тяхното развитие, от масова виртуализация на дейности/процеси и засилена роля на виртуалните реалности.

Проектът цели да подпомогне разработването на методика за периодично проучване на информационно зависимото благополучие (ИЗБ) с разработването на научноизследователски инструментариум за събиране на първични данни от целеви групи. Предвид спецификата на проблематиката, а така също разновидностите на проявленията на ИЗБ, методиката следва да осигури достатъчно аргументи за: обхват на явлението, инструментариум за подбор на респонденти сред потребители на ИКТ (формиране на извадки), подход за разработване на въпросници за всяка група респонденти, инструментариум за анализ и оценка на зависимостта или независимостта от въздействието на информацията в съвременни условия, аргументирани заключения относно зависимостта на ИЗБ от ИКТ в информационното общество, извеждане на параметри за измерване на връзката „ИЗБ – професионалната и/или социална реализация на индивида“. 

ict-welf@re

   Някои начални отправни точки

– През последното десетилетие на миналия век в множество работни процеси и в бита се „промъкна“ помощник, възприет от мнозина като „интелигентен асистент“. В края на 20. век компютрите и автоматизираните системи завладяха дотолкова „всичко“, че се промени ролята на човека в глобално свързания свят. Всъщност, още в края на 80-те години стана видно, че тогавашното близко бъдеще носи нови възможности, но и че ще наложи непознати ограничения и неравенства. Нарекоха ги дигитални и ги обвързаха със свободния достъп до технологии, с качеството на електронното съдържание, доверието към и сигурността в мрежите и информационните процеси, технологичната неутралност и пр. В последствие, повсеместното разпространение на високите технологии през последвалите 15-тина години, наложилата се мобилна комуникация, свързаността с Интернет и високоскоростните системи за цифрова доставка революционизираха икономиката, политиката, културата и очертаха т. нар. информационно общество.

– Още през 1999 г. Кевин Аштън въвежда понятието „интернет на нещата“ (Internet of Things; IoT). То бързо набира популярност, защото отразява постиженията в информационните и комуникационните технологии и се отнася до необходимостта от мрежа, свързваща към интернет обекти от физическия свят. Постепенно обхвата на понятието се разширява към интегрирането на RFID-чипове в разнообразен инвентар или в различни обекти, а след това – към технологичните процеси, свързани с отдалечено предаване на данни чрез различни сензорни устройства и свързването на тези устройства помежду им. Може да се каже, че в края на 20. век се поставя началото на прехода „от интернет на компютрите – към интернет на нещата – до интернет за всичко“. Днес „интернет за всичко“ е универсално название за свързаност на устройства към мрежа, които могат да се управляват от всяко място на света чрез интернет и които формират екосистема от устройства, софтуер и услуги. Този „свързан свят“ обаче ни изправи пред необходимостта да се постигне ефикасен контрол върху огромни масиви от данни, постъпващи за обработка от множество виртуализирани процеси в различни сфери на обществено-икономическите практики. Обемът на данните нараства експоненциално всеки ден и в тази връзка се въведоха нови мерни единици за количество информация, а така също нови модели, наречени най-общо Големи данни (Big Data). Стана осезаемо, че човекът-създател вече е зависим от неудържимото кибернетично развитие.

– Особен акцент в точките по-горе е това, че при появата на компютрите желаещите да ги използват бяха принудени да опознаят машините и да придобият компютърна грамотност (знания и умения за работа с устройство и софтуер). По-късно, с появата на компютърните мрежи и последвалото им свързване в Глобална мрежа, нужните знания и умения се умножиха – потребителите трябваше да усвоят и използването на мрежови ресурси, да придобият информационна грамотност за да се ориентирането в информационните потоци. Днес, за да бъдем успешни при взаимодействие със свързания свят, вече се нуждаем от информационна култура – познаване както на компютърните системи, така и на киберпространството, на информационните ресурси, на правилата за поведение във виртуални среди, на инструменти за тяхното управление … В свят, в който информацията вече е ключов ресурс за развитие, хората-потребители формират виртуални общности, отличаващи се с целенасочена употреба на ИКТ, със специфични знания, умения, поведение и практики, с различни способи за самоизразяване и самопознание. Формирани са нови набори от правила, предписващи определено поведение във виртуалните среди с присъщи преживявания и стремежи. Във връзка с това вж. например:

• Internet of Things [http://www.sas.com/en_us/insights/big-data/internet-of-things.html; 16.02.2016];
• Internet of Everything, [http://ioeassessment.cisco.com/; 17.02.2016];
• Tim Bajarin. The Next Big Thing for Tech: The Internet of Everythin. [http://time.com/539/the-next-big-thing-for-tech-the-internet-of-everything/; 17.02.2016] и др.

– Вече е ясно, че в близките няколко години ще се засили тенденцията за обвързаност – между устройствата, между технологиите, между „нещата“, между изкуствените и естествените системи, между човека и създадените от него паралелни виртуални светове. И в това бъдеще ключът към успеха на човека ще бъде овладяната информационна култура, а отсъствието й – гаранция за дигитално робство.

Ако горното е вярно, то благополучието на всеки индивид, особено на онзи, пряко свързан / интегриран в информационното общество и „интернет на нещата“ би следвало да е силно зависимо от информацията, информационните технологии и съпътстващите ги „невидими“ процеси за поддържане на информационния поток.

   ЧАСТ ОТ ПОЛУЧЕНИТЕ РЕЗУЛТАТА (2017)